Личният фалит: Втори шанс или финансова задънена улица?

Право и общество

19/02/2025

Законът за личния фалит, известен още като несъстоятелност на физическите лица, предоставя правна рамка, чрез която добросъвестни длъжници, изпаднали в неплатежоспособност, могат да се освободят от непосилни дългове и да получат "нов старт". Тази концепция е широко разпространена в много европейски държави, като всяка от тях прилага специфични процедури и условия.

Приложение на закона в различни европейски държави:

Германия: В Германия производството по несъстоятелност обхваща както физически, така и юридически лица. Процедурата може да бъде инициирана както от длъжника, така и от кредитора, при наличие на неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост. След откриване на производството, кредиторите нямат право да предприемат индивидуални действия за събиране на вземанията си.
Австрия: Австрийското законодателство също предвижда процедури по несъстоятелност за физически лица. Производството може да започне по инициатива на длъжника в рамките на шест дни от настъпването на неплатежоспособност или по искане на кредитор. Кредиторите се удовлетворяват от цялото секвестируемо имущество на длъжника, като несеквестируемото имущество остава извън масата на несъстоятелността.
Ирландия: Ирландия има специален Закон за несъстоятелността на физическите лица, приложим към лица със задължения с настъпили падежи. Извън масата на несъстоятелността остават вещи с обща стойност до 6000 евро, необходими за поддържане на разумен стандарт на живот на длъжника и зависещите от него лица.

Последствия и съдебна практика:

Основната цел на законите за личния фалит е да предоставят на добросъвестните длъжници възможност за "ново начало", освобождавайки ги от непосилни дългове след определен период и при спазване на определени условия. Същевременно, тези закони защитават интересите на кредиторите, като осигуряват справедливо разпределение на наличните активи на длъжника. Съдебната практика в различните държави варира, но общата тенденция е към балансиране на интересите на двете страни, като се насърчава добросъвестното поведение от страна на длъжниците.

Ситуацията в България:

Към момента България е единствената държава в Европейския съюз, която няма приета правна уредба за личния фалит. Въпреки многократните опити за въвеждане на такъв закон, включително предложения през 2021 г., до момента липсва действаща нормативна рамка, която да регулира несъстоятелността на физическите лица.
Въвеждането на закон за личния фалит в България би предоставило механизъм за защита на добросъвестните длъжници, като същевременно осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и стимулира икономическата активност чрез предоставяне на "втори шанс" на задлъжнелите лица.

Ето каква на практика е процедурата в Германия. Производството по несъстоятелност на физическите лица се урежда от Закон за несъстоятелността (Insolvenzordnung, съкратено InsO). Този закон обхваща както физически, така и юридически лица.

Основни етапи на производството по несъстоятелност на физическите лица:

Извънсъдебно уреждане на задълженията: Преди да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, длъжникът е задължен да направи опит за извънсъдебно споразумение с кредиторите чрез погасителен план. Ако този опит се окаже неуспешен, длъжникът може да пристъпи към следващата стъпка.
Съдебно производство по несъстоятелност: Длъжникът подава молба до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност. Съдът назначава синдик, който поема управлението на имуществото на длъжника и организира удовлетворяването на кредиторите.
Период на добро поведение: След приключване на основното производство, длъжникът преминава през период, обикновено с продължителност от три до шест години, през който е задължен да предоставя част от доходите си за погасяване на задълженията. При спазване на условията, след изтичане на този период, остатъчните дългове могат да бъдат опростени.

Основни разпоредби на разпоредби на Закон за несъстоятелността (Insolvenzordnung (InsO)) относно личния фалит
1. Цели на производството по несъстоятелност (Чл. 1)

Производството има за цел колективно удовлетворяване на кредиторите чрез ликвидация на имуществото на длъжника или чрез изготвяне на оздравителен план, който да даде възможност на длъжника да запази бизнеса си.
Освен това, честните длъжници имат възможност да получат опрощаване на остатъчния дълг след определен период.

2. Компетентност на съда (Чл. 2-3)

Компетентен да разглежда дела за личен фалит е местният съд по адреса на длъжника или, ако той има бизнес, съдът по седалището на бизнеса му.
Възможно е и групиране на производства, ако длъжникът е част от група компании.

3. Откриване на производство по несъстоятелност (Чл. 13-15)

Производството започва само след писмена молба от длъжника или неговите кредитори.
Длъжникът трябва да представи списък на кредиторите и техните вземания.
В определени случаи има задължение за подаване на молба за несъстоятелност – напр. при търговски дружества, ако те са неплатежоспособни (Чл. 15a).

4. Основания за откриване на производство (Чл. 16-19)

Производството се открива при:
- Неплатежоспособност (когато длъжникът не може да покрива задълженията си).
- Предстояща неплатежоспособност (когато е ясно, че длъжникът няма да може да плати бъдещите си задължения).
- Прекомерна задлъжнялост (когато активите му са по-малко от пасивите, с малка вероятност за икономическо оздравяване).

5. Опрощаване на остатъчния дълг (Чл. 286-303)

Честните длъжници могат да получат пълно опрощаване на задълженията си след 3 години (съкратен срок, въведен през 2021 г.).
За да получи опрощаване, длъжникът трябва да:
- Отдава част от доходите си на кредиторите (ако има такива) през целия период.
- Не извършва умишлени нарушения – напр. укриване на имущество или неверни данни.

6. Последствия от откриване на производство

Замразяване на индивидуалните изпълнителни дела срещу длъжника.
Назначаване на синдик по несъстоятелността, който управлява имуществото на длъжника.
Длъжникът има ограничени права върху своите финанси – разходите му се контролират.

7. Ликвидация на имущество

Несеквестируеми вещи (като основни вещи от първа необходимост) не могат да бъдат иззети.
Ако длъжникът има доход, част от него може да бъде удържан за погасяване на задълженията.

Какво означава това за физическите лица в Германия?

Законът позволява на честните длъжници да се освободят от дълговете си, но при определени условия.
През 3-годишен период те трябва да декларират всички приходи и да не извършват финансови злоупотреби.
След този период остатъчните задължения се опрощават, давайки възможност за ново финансово начало.

Възнаграждение на синдика.

Таксите и възнаграждението на синдика по несъстоятелността в Германия се регулират от Закона за несъстоятелността (Insolvenzordnung – InsO) и от Наредбата за възнагражденията на синдиците (Insolvenzrechtliche Vergütungsverordnung – InsVV).

1. Основни принципи за определяне на възнаграждението на синдика

Възнаграждението на синдика зависи от размера на имуществото в несъстоятелността.
Синдикът получава фиксиран процент от осребрените активи на длъжника.
Възможни са допълнителни такси, ако производството е сложно, продължително или изисква специални мерки.

2. Стандартни такси за синдика според Наредбата InsVV
Фиксираното възнаграждение на синдика се изчислява като процент от осребрените активи:

Размер на активите (€)	Процент (%)
До 35 000 €	40%
35 000 € – 250 000 €	25%
250 000 € – 500 000 €	12%
500 000 € – 25 млн. €	5%
Над 25 млн. €	3%

Пример:
Ако активите на длъжника са 100 000 €, синдикът получава:

40% от първите 35 000 € → 14 000 €
25% от останалите 65 000 € → 16 250 €
Общо възнаграждение: 30 250 €

3. Допълнителни такси и корекции
🔹Предвидено е увеличение на възнаграждението (до 50% повече), ако:

Делото е много сложно (например, с международни активи).
Синдикът управлява бизнеса на длъжника временно.
Производството продължава много дълго.

🔹 Намаление на възнаграждението (до 30% по-малко), ако:

Имуществото на длъжника е много малко.
Производството е просто и без усложнения.

4. Кой плаща таксите?

Разходите за синдика се покриват от имуществото на длъжника.
Ако няма достатъчно активи, производството може да бъде отказано поради „недостатъчност на масата“ (§26 InsO).
В някои случаи длъжникът може да получи разсрочване на плащанията за съдебните такси и възнаграждението на синдика (§4a InsO).

5. Допълнителни разходи
Освен възнаграждението, синдикът може да получи компенсация за:

Пътни разходи (например посещения на имуществото).
Юридически и административни услуги (ако наема адвокати или счетоводители).
Специални мерки (като спасяване на бизнес операции).

В този дух, следва да се замислим, дали в България имаме нужда от подобен закон, след като и настоящата законова уредба защитава по подобен начин длъжника ( ако не и в по- висока степен). Имаме ли нужда от още една фигура (синдик), наред с Частния съдебен изпълнител, на която да заплащаме не малко такси? Нима Частни съдебен изпълнител не изпълнява подобни функции при наличното законодателство? В чий интерес би бил Закон за личния фалит в България- на длъжника или на кредитора или може би на синдика?

Прочетена: 141 пъти

Виж всички