Сравнение на принудителното изпълнение в България и Съединените американски щати (САЩ)

Принудителното изпълнение (известно също като съдебно изпълнение или принудително събиране на дългове) се различава значително между България и САЩ. Тези различия произтичат от различните правни системи, регулации и процедури, които уреждат взаимоотношенията между кредиторите и длъжниците.

Принудителното изпълнение се осъществява от Частни съдебни изпълнители (ЧСИ) или Държавни съдебни изпълнители (ДСИ).
Кредиторът трябва да получи изпълнителен лист от съда, преди да стартира процедурата по принудително изпълнение.
ЧСИ/ДСИ могат да налагат запор върху банкови сметки, заплати, пенсии, движимо и недвижимо имущество.

В САЩ няма институция, аналогична на българските съдебни изпълнители.
В зависимост от щата и вида на дълга, частни колекторски агенции могат да пристъпят към събиране на дълга въз основа на съдебни решения.
Ако има съдебно решение срещу длъжника, кредиторът може да поиска запор върху заплатата (wage garnishment), конфискация на имущество или банкови сметки.
В някои щати могат да се използват и шерифи или маршали за принудително изпълнение.

Кредиторът трябва първо да получи изпълнителен лист чрез съдебно производство.
Възможно е използването на заповедно производство, което е бърза процедура за признаване на дълга.
След това се подава молба до ЧСИ или ДСИ за започване на изпълнително производство.

В зависимост от щата, кредиторът може директно да подаде иск в съда и да получи съдебно решение за дълга.
В някои случаи колекторските фирми изкупуват дългове и преследват длъжниците извънсъдебно.
Ако длъжникът не изплати доброволно, съдът може да наложи запори или конфискация на имущество.

ЧСИ/ДСИ могат да наложат запор върху банкови сметки, което означава, че средствата в тях ще бъдат блокирани.
Може да бъде наложен запор върху заплатата, но има защитен минимум ( в размер на минималната работна заплата ).

Запорът върху заплатата (wage garnishment) е широко разпространен. Съдът може да разпореди удържане на до 25% от нетната заплата на длъжника.
Някои щати, като Тексас, забраняват wage garnishment за потребителски дългове.

Запор върху банкови сметки също е възможен, като съдът нарежда на банката да блокира средствата.

ЧСИ може да наложи възбрана, опише и продаде движимо и недвижимо имущество чрез публичен търг.

Длъжникът получава известие и има право да обжалва процедурата.
Защитени са някои вещи, като основно жилище при определени условия (ако няма друг недвижим имот изключение от тази защита има само при учредена ипотека и ипотекарния кредитор пристъпи към изпълнение).

Процесът може да отнеме месеци или години, в зависимост от обжалванията и сложността на делото.

В случай на ипотечен кредит, банката може да изземе жилището чрез foreclosure (процедура по принудително изпълнение върху ипотеката).
В зависимост от щата foreclosure може да бъде съдебен или извънсъдебен процес.

Движимо имущество (автомобили, електроника, мебели) може да бъде иззето от кредитора или продадено от шериф.
В някои щати основното жилище има защита (homestead exemption), което означава, че длъжникът не може да бъде изгонен при определени обстоятелства.

Физическите лица не могат лесно да обявят личен фалит. Законодателството в България все още не предоставя лесен механизъм за освобождаване от задълженията.
Единствената опция е несъстоятелност за търговци (фирми).
Длъжниците могат да поискат разсрочване на плащанията, но не и пълно освобождаване от дълговете.

Длъжниците могат да обявят личен фалит по Chapter 7 (пълно освобождаване от дългове) или Chapter 13 (разсрочване на дълговете).

При Chapter 7 имущество може да бъде продадено, за да покрие задълженията.

При Chapter 13 съдът договаря план за погасяване на дълга в рамките на 3-5 години.
Личният фалит остава в кредитното досие на лицето за 7-10 години, което затруднява получаването на нови заеми.

Принудителното изпълнение в България е строго регулирано чрез ЧСИ и ДСИ, а длъжниците имат определени права, но нямат лесен механизъм за освобождаване от дългове. В САЩ, от друга страна, кредиторите разполагат с повече извънсъдебни възможности за събиране на дългове, а длъжниците имат опция за личен фалит, което може да им даде шанс за ново начало.

 Извод: В САЩ процесът е по-гъвкав, но потенциално по-агресивен спрямо длъжника, докато в България защитата на длъжниците е по-силна, но няма добър механизъм за „втори шанс“.